Подготовката за големия празник започва от четвъртъка, когато става и боядисването на червените яйца разказва. Боята се е добивала по естествен път – от сварени люспи лук, корени на брош, липов цвят, магданоз, орехова шума. Най-тържествено се багри първото червено яйце. То задължително трябва да е първото снесено същия ден от кокошките яйце. Главното действащо лице в този изключително важен за децата ритуал е както винаги старата баба. С нетърпение се чака резултата, защото по това как ще бъде оцветено и колко наситено червено ще излезе яйцето от бакърчето, ще се гадае за здравето и радостта през цялата година. Бабата бърза да натрие с него бузките и челото на всяко дете, за да останат по тях червени следи, и да ги благослови: ”Да сте червени и здрави като дядо Великден!”. Първото боядисано яйце се оставя на иконата и след като престои една нощ в черквата, се запазва до следващия Великден.
На същия Велики четвъртък се замесва и тестото за обредните великденски хлябове. Приготвят се няколко хляба. Единият е най-голям и върху него се нареждат нечетен брой червени и бели яйца. Понякога броят на яйцата отговаря на броя на членовете на семейството, като се поставя и още едно яйце, наречено “за късмета на къщата” . Освен тези хлябове, които са познати като кошари, харманлък, харман в селата Ягода, Дъбово, Ветрен или великденски колак, жените приготвят и няколко по-малки хляба, само с по едно яйце в средата наречени кукли. Около яйцата подредени най-често под формата на кръст се моделира от тесто порта, която трябва да бъде отворена, за да „влиза берекетът в къщата“. Това е характерно за селата Зимница, Шаново, Юлиево. В село Борущица яйцата се покриват с тесто, за да не изгорят при печенето на хляба. После тестото се хвърля в реката, за да е дъждовно лятото.
Един от обредните хлябове се дава на първия гост в къщата на Великден, друг се носи на кумовете, трети се раздава на децата в къщи. Често хлябовете се украсяват с малки дупчици, които се правят със стрък здравец. Този здравец се бере по ливадите рано сутринта на Велики четвъртък. С него стопаните кичат вратите си. В региона е разпространена представата, че в полунощ срещу Велики четвъртък небето се отваря и душите на всички мъртъвци се връщат на земята. Те остават при близките си до Спасовден или Св. Дух, 40 дни след Великден, който винаги се пада в четвъртък. Затова в някои от селата Тулово и Дъбово жените приготвят и раздават малки питки.
Вярва се и, че срещу Велики четвъртък магьосниците излюпват под мишниците си пилета – мамници, които превземат чуждото плодородие. За да се предпазят от магии, стопаните обикалят нивите и кошарите си преди изгрев слънце и оставят там тръни от глог.
На следващия ден е Разпети петък и никой не работи. Домакинята е почистила и подредила дома си, великденските хлябове са изпечени и наредени, боядисаните яйца са покрити с пъстър месал и е строго забранено децата да ги вземат. На този ден се извършват предимно църковно-канонични ритуали, като участие в църковната служба, провиране под черковната маса. В някои от селата преди изгрев слънце жените отиват да берат здравец и други пролетни цветя по поляните. Носят ги в черквата, когато отиват на службата и след това ги запазват в къщи за лек. Слагат ги под възглавниците си или кадят с тях уплашени или урочасани хора.
В съботния ден оживлението се завръща. Жените точат баници и приготвят ястия с месо.Всички чакат богатата празнична трапеза след четиридесетдневната постна храна. Там, където не са успели да боядисат яйцата, го правят в събота преди Великден. Самият Великден, или Влиден, се празнува в продължение на три дни. Празникът започва в неделя сутринта с тържествената църковна служба. Всички се завръщат със запалени свещи в ръце и до Спасовден се поздравяват с “Христос воскресе”. По традиция всички младоженци и млади семейства задължително посещават своите кумове, като им носят бъклица с вино, великденски хляб и кошничка с червени яйца. Кумовете ги гощават и също им дават яйца. На обяд цялото домочадие се събира около празничната трапеза. На нея има печено агне, сърми, баница със сирене, обреден хляб. Най-възрастната жена прекадява ястията. Стопанинът разчупва хляба, като оставя част от него за следващите празнични дни. Трохите и парче от него се дават на домашните животни. За разлика от някои чисто семейни празници, Великден е празник, който се споделя от цялото село, неговата най-силна изява е на мегдана, където и през трите дни звучи музика, веселие и смях и се играят прави и слядни хора с бавно и умерено темпо. Млади и стари бързат да сборят червените си яйца, и да се поздравят весело с поредното оповестяване тържеството на вечния стремеж към безсмъртие. Всяка млада жена и мома е облякла най-новата си и най-хубава премяна, извадила е скъпи нанизи от жълтици и други накити, за да покаже своите умения, сръчност и усет за добра подредба и красота. Младите връзват люлки близо до неспиращото хоро и на тях се люлеят и децата и ергените и момите, че и младоженците.
Central News 